Аристотел Метафизика, Гочева, 2000 г

.

Основните питания за „МЕТАФИЗИКАТА“

Ако бъде попитан за значението на „Метафизиката“ на Аристотел, всеки аристотелист би отвърнал, че тя е Библията на западноевропейското философстване. Какво оправдава това сравнение? На първо място чисто външни аналогии като тази, че и двете се състоят от множество книги, писани по различно време и обединени в един корпус по-късно от времето на написването си. Много по-важно обаче е същностното и определящото значение на тези два паметника на словесността: каквото е Свещеното писание на Стария и Новия Завет за християнската вяра, такова е влиянието и незаменимостта на 14-те книги със записките на Аристотеловите възгледи за „първата философия“ за по-сет^ нешното европейско мислене.

Какво точно е „Метафизиката“ като текст? Свод от 14 книги, за които от античната коментаторска традиция на перипатетизма и до днес се спори:

Дали са необработени записки на самия Аристотел за лекциите му върху „първата философия“ в Ликейона, или са бележки, които са били водени от неговите студенти и са преминали през някаква - поне стилистична - редакция?

На този въпрос по-голямата част от учените-аристотелисти отговарят, че „Метафизиката“ е сборник от записките на Аристотел, които набелязват опорните точки на устното изложение по съответните проблеми пред слушателите и учениците в школата му. От античните коментатори до ден днешен обаче се чуват гласове, които оспорват автентичността на книга K/XI и дори поименно посочват автора на втората книга - Малката алфа: това бил някой си Пазикъл (според Александър) или Пазикрат (според псевдо-Филопон) - племенник на Аристотеловия ученик Евдем от Родос, у когото попаднал единственият ръкопис на „Метафизиката“1.

за повече информация: order@kopiebg.com