Философия на сестринските грижи теми

влажни компреси и обвивания + антиперитици; постелен режим,тоалети; сън; раздразнителност, уплаха,депресия, суицид затова повече внимание и вежливо отношение;обучение как да се предпазва и да участва в процеса на лечение;не е необходима изолация.

44. СГ при пациенти с тетанус,антракс и бяс-спадат към покривни инфекции.ТЕТАНУС:остра ранева инфекция протичаща с тонични гърчове и висока смъртност.Причинява се от Clostridium tetani от сем.ВасШасеае,която е грам + и е спорообразуваща. Отделя екзотоксин спадащ към силните биологични отрови.Заразяването става ч/з попадане на тетанични спори в рана по кожата и видимите лигавици,а понякога и при раждане(1е{апш neonatorum). Заболяването има предимно професионален характер(предимно селскостопански

работници,животновъди). Екзотоксините по кръвен път достигат до ЦНС(токсина се фиксира в невро-мускулните синапси) и в резултат настъпват повишен мускулен тонус и тонични гърчове.Инк.период е от 4~14дни като се наблюдава неспокойство,мускулна ригидност на дъвкателна мускудатура(Ц5тш),на лицевата M~pa(risus sardonicus), появяват се тонични гърчове,обилно потене,танатофобия(страх от смъртта),по-късно с-нието се влошава Т 42-42°;ОДН.По време на гърчове настъпва разкъсване на муск.влакна,бъбречна и белодробна недостатъчност,бронхопневмонии и др. Диагнозата се поставя ч/з ПКК( t Leu, | СУ Е),К АС -

хипоксемия,хипокалиемия;микробиология от раневи секрет и кожа.Лечението е спешна хоспитализация в интензивно отделение,затъмнена стая;минимум манипулации,никакъв шум,пълноценно хранене ч/з сонда; седация; апаратно дишане;човешки имунен антитетаничен имуноглобулин 6000-8000 Е/24 часа,тетаничен анатоксин,Пеницилин с Гентамицин и Диазепам.Раната се отваря широко и ликвидиране на възможностите за анаеробни условия.Профилактиката е ДПС от Зм до 75 г.АНТРАКС: ОИЗ, зооноза(от животни на хора и обратно) протичащо с кожни промени и по-рядко с увреждане на белите дробове и стомашно-чревния тракт,известен е като синя m>nKa(pustule maligna).Предизвиква се от bacillus anthracis,който образува спори които са много издръжливи даже и с години.От попадналите в почвата спори при паша се заразяват животните а с фекалиите и урината си отделят бацила.Пътищата на заразяване са ч/з наранена кожа;алнментарен(консумация на месо);аерозолен.Сезонността е лятна.При кожната форма най-често се развива лимфаденит,при попадане в белите дробове и червата тежка хеморагична пневмония с белодробен оток и тежък хеморагнчен гастроентероколит.Инф.период е 2-12 дни,най-често 7-8 за кожата и 4-5 за другите. Кожна Форма: сърбяща папула-пустула със синьо-кафеникаво съдържимо оградена с възпалителен вал;оток на кожата и лимфаденит;оформя се некротична зона(черна неболезнена

круста),]Г,адинамия,миалгия,раната не се почиства в дълбочина.Чревна форма:остър болков синдром,гадене,повръщане,кървави изпражнения .Белодробна форма:тежка хеморагична пневмония,кръвохрак,ОДН и смърт.Диагнозата е с ПКК(анемия,|СУЕ и ЛЕВ),микробиология,директна микроскопия, хемокул тура,серология. Лечението е с Пеницилин,ЕритомицинДипрофлоксацин,хетерогенен противоантраксен

серум,стерилна превръзка. Профилактиката е с ваксина СТИ и след 1 година пак.Белодробната и чревната флора се разглеждат като ООИ.БЯС;остра вирусна покривна зоонозна невроинфекция(полиенцефалит) с фатален изход. Вируса е силно чуствителен към слънчева светлина и Т над 60°,но е стабилен към дезинфектанти.предава се от диви животни а от домашните куче и котка.Механизма е през наранена кожа и лигавица,ухапване,олигавяне и аерозолно в лаборатория.След ухапване вируса остава на мястото на нараняване 1-2 сед.^от периферните нерви отива до слюнчените жлези и после в ЦНС.Инк.период е 20-70 дни и протича в 3