Под физиотерапия се разбира прилагането на физическите фактори с лечебна и профилактична цел. Тук влиза физиотерапията в тесен смисъл на думата (светлина, електричество, масаж и пр.), балнео- и климатотерапията (лекуването с минерални води и климатични фактори) и лечебната физкултура (лекуването с активни движения).

И. П. Павлов за човека и И. В. Мичурин за растенията подчертават, че живият организъм е неразривно свързан с външната среда и е в пълна зависимост от нея. Прилагането на физиотерапията представлява ярък пример за използуването на преформирани и непреформирани физически фактори на външната среда с лечебна и профилактична цел.

Общото при действието на физическите фактори върху човешкия организъм въпреки тяхното многообразие е, че те чрез периферните рецептори действуват преди всичко върху кората на големите полукълба на главния мозък, а чрез нея — върху целия организъм.

В зависимост от състоянието на болния лечебен ефект от физиотерапията се получава или след няколкократно или след многократно прилагане. В последния случай имаме курс физиотерапия или балнеотерапия. Добрият лечебен резултат, който се получава при курсово (по-продължително) лекуване, трябва да се разглежда като изработване и закрепване на известни условни рефлекси и на динамически стереотипи.

Друга характерна особеност на физиотерапевтичните фактори е получаването на реакция на екзацербация, т. е. на слабо или по-силно изразено изостряне на болестните признаци след няколкократно приложение на физиотерапия. Лекарското изкуство се състои в това, тази реакция на екзацербация да бъде правилно дозирана или евентуално сведена до минимум (според състоянието на болния и резултата, към който се стремим).

Получаването на реакцията се използува особено широко в балнеотерапията, където липсата на реакция се смята за лош прогностичен признак.

Ако желаете, мога да разчета и текста от лявата страница (стр. 6), или да извлека текста от целия PDF последователно страница по страница.

За повече информация: order@kopiebg.com