нервни-болести-учебник-за-студенти-по-медицина-хаджиев-1992

ВЪВЕДЕНИЕ

Неврологията е наука, която изучава структурата и функционирането на нервната система както в нормални условия, така и при патологични отклонения. Тя се подразделя на два големи дяла: обща неврология и специална неврология.

Общата неврология се занимава със: инатомо-физиологичните основи на нормалното и нарушеното функциониране на нервната система; методите на изследване на отделните нервни функции; характерните прояви — симптоми и комплекси от симптоми, които говорят за определено разстройство; установяването на локализацията и обширността на болестния процес в пределите на нервната система (топичната диагноза).

Специалната неврология се занимава със: уточняването на причината (етиологията) на нервното заболяване; клиничните прояви на заболяването; пресяването на възможните алтернативи от различни болестни единици, които могат да се проявят с наблюдаваните клинични прояви (диференциалната диагноза); определянето на точната болестна единица при конкретния пациен-т (нозологич-ната диагноза), което е предпоставка за адекватни терапевтични подходи.

Трябва да се отбележи, че цялостното обективно изследване на отделните нервни функции (т. нар. неврологичен статус), което разкрива различни симптоми и техни съчетания (синдроми), подпомага предимно установяването на топичната диагноза, т. е. мястото на увреждането. Нозологичната диагноза, т. е. уточняването на вида на самата болест — с нейната етиология, патогенеза, характер на патологичния процес и прогноза за вероятната еволюция, се изгражда главно от подробния анализ на данните от разпита на болния и неговите близки (анамнезата). Огромно значение за правилната диагноза имат такива моменти като: начина на настъпване на смущенията — остро или постепенно; подреждането във времето на тяхната поява; характера на протичането им във времето — с утежняване на оплакванията, с тяхното намаляване и евентуално изчезване или без промяна; съществуването на минали заболявания или инциденти, които могат да имат някаква връзка с настъпилите настоящи нарушения; наличието на подобни заболявания у близки родственици и т. н. Не случайно една от древните медицински максими гласи, че „който добре разпитва, той добре диагностицира“.

Разбира се, за правилното поставяне на топичната и нозологичната диагноза в съвременната медицина играят важна роля и редица инструментални и лабораторни изследвания — рентген, компютърна томография, Доплерова соно-графия, биохимични изследвания, електрофизиологични изследвания и др., които е прието да се обединяват като параклинични изследвания. Независимо от това клиничното лекарско мислене, наблюдението на пациента и медицинската логика при интерпретацията на различните данни си остават основата за прецизната и успешна диагностика и терапия.

За повече информация - order@kopiebg.com