Класическа българска кухня

Предговор

 

Данните за историята на българското кулинарно изкуство са твърде оскъдни. В пергаментови свитъци, скрепени с държавни печати, хлябът е наречен “основа на живота на българина". Тогава той е бил едва ли не единствената храна на неговата трапеза. Годините и условията на живот са прибавяли по нещо към нея, като са я обогатявали и разнообразявали, но хлябът и до днес стои на почетно място.

 

Местоположението на България, както и климатичните условия, определят голямото разнообразие на продуктите, използвани в българската кухня. Изобилие от пресни плодове и зеленчуци, различни видове млечни продукт* месо, птици, дивеч и риба - всичко това характеризира българската кухня. Влияние върху националната ни кухня са оказали преминалите през нашите земи 27 - 30 нарсша и племена, които, от своя страна, са заимствали традиции и храни от други народи, с които са били в контакт, преди да се появят на Балканския полуостров. Най-голямо е влиянието на гърците и турците, с които сме имали непосредствен контакт столетия наред.

 

От турската национална кухня сме заели тежката червена запръжка с много мазнини и лютивите ястия. (Вероятно турците са били повлияни пък от арабската и африканската кухня. Така са се появили у нас кебапите, гювечите, мусаките, тежките сладки десерти - халви, мале би, баклави, сютляш, пилаф, локум, балсуджук, када-иф и др.) '

 

Освен южните подправки и плодовете много от ястията на нашата македонска и тракийска кухня носят следи от гръцко влияние. От

 

френската кухня в началото на столетието у нас са пренесени френски термини, като фаршироване, фламбиране, суфле, тартар, пане, фрикасе, соте и др. От английската национална кухня са останали наименованията сандвич, бекон, коктейл и др.

 

Старата българска кухня е богата на разнообразни блюда, приготвени според сезона, бита и условията на труда. За всеки по-го-лям празник, като Бъдни вечер, Коледа, Нова година, Заговезни, Великден, Гергьовден и т. н.,се приготвяли специални ястия. За Пет-ровден се правели пити, баници, супи и чорби, варени, задушени, пържени и печени ястия от пилешко месо. За Преображение ястията са били изключително от риба (предястия, салати, супи, чорби и варени, задушени, пържени и печени). Употребявали се само растителни мазнини (зехтин, олио, шарлан) 於 в никакъв случай животински (мас, лой) или млечни мазнини (краве масло), тъй като празникът е през Богородичните пости. За Голяма Богородица се приготвяли освен пити и агнешки или телешки супи и чорби, и разнообразни ястия от пилешко, агнешко и шилешко месо.

За повече информация: order@kopiebg.com