Клинична Имунология в Нефрологията, Стефанова 1987 г.

ИМУНОКОМППТ1-1ITIш клетки

Имунният oti'Oroj) иа организма се осъществява от л"мф()ид":: и фагоцитиращц клетъчни популации (Bach и Lesavre, 198!). През 1981 г. (Пърпи международен работен сбор по чешеш니! левкоцити ;шф이)енцшщиошш антигени, Париж) бс ιη,:),ΐφΐΐ(，;ί; съществуването и а специфични антигени на дифср〇1Ш,илцниг；1 (clusters of tlifferentialion - CD) за всеки клетъчен тип. В официалната номенклатура (Bernard и Boumscll, 1984) с*а опис;ич: 15 CD групи. Единадесет от тях (CD1—CD 11) са добре дефинира;·!1 по отношение на молекулна маса, състав н клетъчно рузпредсл*.·-ние. Биохимичните и молекулните' характеристики па останал·!:，!，.' групи (CDw 12 - CDw15) са нсе още в процес на п].)〇учв〇пе..

Една от оснониите клетъчни единици на имунната сметем；： v лимфоциТ1»т - - клетка, способна ечкщифичш) да разпознава дад*·!·. антиген като чужд за организма и да активира механизми ：{；ι разграждането п елиминирането му. Лммфощгппе у ньирагпп! ι индивиди произхождат от костиомозъчии столови клетки (фиг. 卜. Способността на организма да отговаря и а определен аитигом v v осъществява от различни клонове лимфоп.ити, имащи см1ецифичн1； антигенни рецептор", което създгша голямата хете1югенност пи лимфоцитиит(? популации (Paul, 1984). При аитигенна стимулации лимфоцитите се превръщат в лимфобласти, които се диференциря '. и пролифери-рат, зи да осъществят съответния специфичен имуно;: отговор (Stewart, 1980; Paul, 1984). Във функционално отношение съществуват различни лимфоцитии популации, които участн\ -ват самостоятелно или взаимодействуват помежду си при имунш：-те процеси. През последните 20 години на базата на мембрашппс функционални маркери бяха идентифицирани два основни ви..ч;\ лимфоцити -·— Т и В.

За повече информация: order@kopiebg.com