Клинична рефракция, Константинов

'ПРЕДГОВОР

Твърде голям дял в ежедневната работа на офталмолога се пада на изследването на рефракцията и на корекцията на нейните отклонения. Без да омаловажаваме голямото значение на ■останалите диагностични и лечебни методи в офталмологията, крайният резултат на всяка офталмологична дейност* била тя диагностична, терапевтична или оперативна, се измерва по възстановяването на зрителните функции. Немислима е каквато и да била офталмологична активност без изследване на зрителната ■острота и рефракцията на болните както преди, така и в края на лечението.

Нормално зрение и нормална зрителна острота са трудни за дефиниране понятия. Нормално зрение не значи само еметропич-на рефракция, тъй като то може да се постигне и след корекция на дадена аметропия. За да се стигне до определението «нормално зрение», е необходимо след обстоен физикален преглед да се направи всестранно изследване на функциите на зрителния апарат, което включва: изследване на централното зрение и рефракцията за всяко око поотделно, акомодацията, двуочното зрение (мускулно равновесие, сливателно зрение, пространствено зрение). Необходимо е да се изследват зрителните полета, цветното зрение, светлоусещането н адаптацията, а също така и психичното състояние на изследвания, т. е. способността му за концентрация на вниманието и възможността му за нормална преценка на зрителните възприятия.

За повече информация: order@kopiebg.com