Клинична рефракция Константинов

.

ПРЕДГОВОР
Твърде голям дял в ежедневната работа на офталмолога се ■пада на изследването на рефракцията и на корекцията иа нейните отклонения. Без да омаловажаваме голямото значение на останалите диагностични и лечебни методи в офталмологията, крайният резултат на всяка офталмологична дейност, била тя диагностична, терапевтична или оперативна, се измерва по възстановяването на зрителните функции. Немислима е каквато п да била офталмологична активност без изследване на зрителната острота η рефракцията на болните както преди, така н в края на лечението.

Нормално зрение и нормална зрителна острота са трудни за дефиниране понятия. Нормално зрение не значи само еметропич-на рефракция, тъй като то може да се постигне и след корекция на дадена аметропия. За да се стигне до определението -mi ор ма ли о зрение», е необходимо след обстоен фнзпкалеи преглед да се направи всестранно изследване на функциите на зрителния апарат, което включва: изследване на централното зрение и рефракцията за всяко око поотделно, акомодацията, двуочиото зрение (мускулно равновесие, сливателво зрение, пространствено зрение). Необходимо е да се изследват зрителните полета, цветното зрение, светлоусещането и адаптацията, а съш,о така н психичното състояние на изследвания, т. е. способността му за концентрация на вниманието н възможността му за нормална преценка на зрителните възприятия.

За повече информация: order@kopiebg.com