Клинико - морфологични и имунологични проучвания при лупусни нефрити

.

1. ВЪВЕДЕНИЕ

Системният лупус еритематодес (СЛЕ) е автоимунно, мулти-системно заболяване с неизвестна етиология, характеризиращо се със свръхпродукция на разнообразие от автоантитела към различни клетъчни компоненти. Лупусният нефрит (ЛН) е една от най-честите виецералии прояви на СЛЕ, която се 公оказва при около 50 % от болните в първата, година на заболяването, като при биоосично изследване гази честота е над 90 %.

В България липсват епидемиологични проучвания за заболеваемост1 от лупусни нефрити. Не може да се пренебрегне и фактът, че при част от пациентите бъбречното увреждане не се установява в ранните стадии, а се диагностицира при увеличени стойности на серумен креатинин.

Младата възраст на болните, засягането предимно на жени в репродуктивна възраст, относително честото развитие на хронична бъбречна недостатъчност, необходимостта от скъпо и продължително лечение, от специални грижи за пациентите, както и огромните материални щети за болния и обществото от загубена трудоспособност и много други медицински и социални проблеми правят лупусните нефрити актуален проблем. Проучванията през последните години позволиха да се установят редица нови фажти по (ттошенис гкпогенезата, м орфол or и ч ната характеристика и протичането на лупусните нефрити. Постигнато е значително удължаване на преживяемосгга на пациентите.

Новите терапевтични възможности при СЛЕ, както и небла·-шприятните ефекти на имуносупресорните медикаменти породиха нови и непознати проблеми при лупусните нефрити. За тяхното преодоляване са необходими допълнителни проучвания и още многр усилия от страна на нефролози, морфолози, имунолози, ревматолози и генетици.

За повече информация: order@kopiebg.com