Концертните произведения за акордеон от български композитори (монография) 1част Потеров, 2003г

.

Този процес се задълбочава през 70-те и най-вече през 80-те години на XX век, когато се появяват и първите български сборници с произведения от бароковата епоха. През този период вниманието на транскрипторите се насочва по-сериозно към органовите произведения от бароковата епоха. За това допринасят многотембровостта на инструмента, специфичният принцип на звукообразуване и възможността за наподобяване на органовата звучност (особено при легатовите артикулации), както в дисканта, така и в басовата част.

Интересът към органовите транскрипции в България възниква на по-късен етап от развитието на изпълнителското изкуство, защото по принцип органовите транскрипции могат да битуват изключително и само в концертната практика и по-малко в педагогическата. Това е така, защото изпълнението на органово произведение е възможно само с големи концертни акордеони, т.е. такива инструменти, които дават възможност за постигане на по-богато темброво разнообразие (чрез наличието на повече основни и колористични регистри) от една страна, а от друга за постигането на по-дълги мелодически линии при максимално използване на въздушния запас в меха, имащо отношение най-вече към фразирането.

за повече информация: order@kopiebg.com