Кратка история на българската архитектура 1965

.

Земите, върху които се е създала и развила българската архитектура, заемат голяма част от Балканския полуостров. Благоприятните природни условия са спомогнали на заселилите се тук племена и народи още в най-ранни времена да развият много по-бързо своите производителни сили, отколкото това е станало в земите на север от Дунав и в Централна Европа. За това, разбира се, е допринесъл и контактът на обитателите на българските земи с културата на околните земи и особено с тази на античния свят. Тук дълбоки следи има от траките, от Древна Гърция, Рим и Византия. Освен това от незапомнени времена българските земи са били вратата на Европа към Изток, кръстопът на Средиземноморския свят, удобен мост за размяна на блага и от по-далечните културни огнища. На тази територия, богата с културно наследство, включително и с архитектура, се заселили славяните, а по-късно дошли и българите и през VII в. се образувала славянобългарската държава.

Оттогава в своята многовековна история българският народ е създавал многообразна по съдържание и изискана по форма и изпълнение архитектура. Като запазвал и продължавал новото и прогресивното от местните строителни традиции и преработвал грижливо приемливото от завареното тук архитектурно и строително наследство, като усвоявал и развивал по-нататък техническия и художествения опит на другите народи, българският народ в условията на своята държава създал своя българска архитектура със свои особености, отговаряща на неговите жизнени потребности. В нея той влагал своето майсторство, своето художествено виждане и реалистично отношение към света. Достигнал до това ниво, той продължил през следващите епохи и до наши дни да развива архитектурното творчество и да създава в зависимост от обществените и икономическите условия на своя живот архитектурни паметници, много от които заслужено се нареждат в съкровищницата на световното архитектурно богатство.

. Да се проучи, разгледа и обясни научно вярно цялото българско архитектурно наследство, да бъдат изяснени основните проблеми на неговото развитие през вековете, неговата национална самобитност, връзката му с архитектурата на близките страни, да бъдат правилно установени и представени най-ценните и типични архитектурни обекти и паметници, които определят това развитие — всичко това е изключително важна и отговорна задача, която стои пред българската архитектурна наука.