Кратка история на изкуствата Дмитриева 1971

.

Диренията на началото едва ли не са най-трудните дирения в които се впуска любознателният човешки ум. Всяко явление някога и някъде е започнало, зародило се е, възникнало е — това, струва ни се, е безспорно. Но като достига стъпка по стъпка до неговите извори, изследователят се натъква на безкраен низ от видоизменения, преливания от едно състояние в друго. Става ясно, че всяко начало е относително, че самото то е следствие от дългото предшествуващо го развитие, звено, от вечната еволюция. Не само произходът на живота върху земята, но и на човешкия род са немислими като едновременен акт на «сътворение» или поява, но и произходът на чисто човешките институции, като семейството, собствеността, държавата, са също резултат на продължителен процес, брънка във веригата от видоизменения.

Същото може да се каже и за изкуството. Да се отговори точно и просто на въпроса, кога, къде и защо «е започнало» то, е невъзможно. То не е възникнало в строго определен исторически момент, а постепенно е израснало от неизкуството, формирало се е и се е видоизменяло заедно със създаващия го човек.

При изучаване на неговите най-стари форми историците на изобразителното изкуство се намират в по-благоприятно положение, отколкото истериците на изкуството на словото, музиката и театъра. Вторите могат да съдят за първобитните песни и зрелища само по косвени данни, по аналогия с творчеството и на днес живеещите народи, останали чак до XIX и дори до XX век в стадия на първобитнообщинния строй.