Ландшафтознание Петров 1990

.

Предговор

Научно-техническият прогрес на човешкото общество, особено през втората половина на XX в., довежда до колосално комплексно използване на всички природни ресурси. В перспективните планове за икономическото и социалното развитие на много страни за следващите 15—20 години се подчертава необходимостта от рационално и грижливо използване на природните богатства чрез непрекъснато усъвършенстване на научните разработки и внедряване в практиката на прогресивни при-родоопазващи технологии и методи. Това изискване се отнася непосредствено и до онези природни науки, които изучават природната среда като цяло и съдържащите се в нея разнообразни и жизнено необходими естествено дадени ресурси: минерални суровини, хидроклиматични условия, поземлено-почвени и биоресурси.

В търсенето на пътища и начини за рационално природо-ползване човечеството не може да се справи без прилагането на комплексния ландшафтно-екологичен подход при териториалната организация на всички видове дейности — стопански и нестопански. За решаването на много от проблемите на прнро-доползването и опазването на природната среда както в локално-регионален, така и в глобален аспект, се привличат все по-активно и географи. Ето защо от 1973 г. в учебния план на специалност География при Геолого-географския факултет на Софийския университет „Климент Охридски“ постоянно, но с прогресиращо изменение се преподава и развива фундаменталният учебен предмет Ландшафтознание и опазване на природната среда.