Латински език Славова 1993
Сумата се прибавя директно в кошницата
5.83 €
.
КРАТКИ СВЕДЕНИЯ ЗА ЛАТИНСКИЯ ЕЗИК
Развитието на европейската цивилизация е дълъг и бавен процес. В този процес се коренят основите на всички съвременни постижения и науки. Две са люлките на европейската култура и наука — древна Гърция и Рим.
Изграждането на римската мощ започва по времето, когато Гърция процъфтява. Но фактът, че римляните заимстват своята азбука от гръцката, не пречи на „латиницата“ да покори голяма част от Европа и Рим и да наложи своя език и писменост на други народи.
Езикът, който се е говорил от жителите на областта Лациум, се налага постепенно над всички останали италийски езици на полуострова. Съдбата е била благосклонна към наследниците на Рим, които чрез походи и войни покоряват много народи и земи от Иберийския полуостров до Мала Азия и цялото Средиземноморие. Латинският става език на дипломацията, науката, търговията. По това време в покорена Гърция всички изкуства и науки са в разцвет. Медицината, събрала в лицето на „бащата на медицината“ Хипократ познанията и опита на древната месопотамска и египетска култура, продължава да се обогатява и доразвива. Учениците на Хипократ разпространяват всички постижения на новата медицинска школа.
Обстоятелството, че първите лекари в Рим са гърци, става причина за постепенното проникване на гръцката медицинска терминология, при което една част от термините запазват своята гръцка форма, други се латинизират, а трети изчезват и се заменят с латински.
Със залеза на Римската империя Европа навлиза в средновековието. Латинският продължава да е език на науката. На него се преподават всички дисциплини в университетите, пишат се всички научни трактати. Това продължава и в периода на Възраждането. Тогава погледът на хората отново се насочва към античността — света на древна Гърция и Рим с всичките йм постижения в изкуството и науката Двата „мъртви“ езика продължават своя живот наред с бурното развитие на националните езици. В този период напълно се оформя медицинската терминология, запазвайки своя билингвистичен характер (латински и гръцки). Това определя нейната универсалност и досега. В годините на Възраждането в нея се появяват думи и от други езици, предимно арабски. През средновековието арабската медицина е добре позната и прилагана в Европа. Произведението на големия арабски учен и лекар Ибн-Сина (Авицена) „Канон на медицинската наука“ е преведено на латински език и много ценено.
.
