Лекции по логика, Кулов, 2008

.

Съвременната логика е нещо толкова обширно, сложно и стряскащо, че би било нескромно човек като мен, който не се е посветил изцяло на нейното изучаване, да нарича себе си логик. Аз съм се занимавал най-вече с история на философията. В логиката съм навлязъл неусетно по силата на философските си занимания.

Философията, както аз я разбирам, гъмжи от проблеми, които имат важна логическа страна. Да видиш проблема от тая му страна — това е както въпрос на умствена нагласа, така и на философска традиция, в която си възпитан. Има много христоматийни примери за неразривната връзка между логическото и философското. Тук ще посоча един от тях с надеждата, че няма да прозвучи банално.

В логиката е общоприето, че твърденията и само твърденията са верни или неверни. Общите термини, естествено, не са нито верни, нито неверни - те са просто инструменти на нашето мислене. Употребата на общите термини обаче се регламентира (когато това е възможно) с дефиниции, които граматически погледнато са съобщителни изречения. Твърдения ли са тези съобщителни изречения? Ако да, то значи, че те са верни или неверни, защото идеята за твърдение е неотделима от идеята за истината. Но тогава ние стигаме до абсурдния извод, че и общите термини, чи-ято употреба се регламентира от дефинициите, би трябвало да носят някакъв истинен или неистинен „отпечатък“ (някакъв съдържателен позитив или дефект) в зависимост от това каква дефиниция — вярна или невярна — регламентира тяхната употреба.

Изглежда несъмнено, че някои дефиниции са отвъд истината и неистината, защото чрез тях се въвежда един нов термин или се регламентира една по-различна от обичайната употреба на известен вече термин. (Това са т.н. стипула-тивни дефиниции.) Следователно тези дефиниции не са твърдения. Но какво са тогава? Нали от тях по логически път ние дедуцираме други твърдения, които са верни „по дефиниция“? Може би все пак дефинициите са твърдения, чиято истинност има друга природа, различна от тази на твърденията за факти и на аналитичните твърдения? Това би довело до нежелателно усложняване на нашето схващане за истината. По-важният въпрос обаче е дали ВСИЧКИ дефиниции са В КРАЙНА СМЕТКА конвенции за употреба на знаци, които имат една чисто техническа (комуникативна) функция. Или място под слънцето имат и т.н. реални дефиниции, които са верни или неверни в кореспондент-ния смисъл на думата? Кога е смислено (ако изобщо е смислено) да се говори за реални дефиниции и кога не? Какви ОТ СЪДЪРЖАТЕЛНА ГЛЕДНА ТОЧКА са термините, които подлежат на дефиниране с реални дефиниции? Как (по какъв път) ние формираме тези идеи в нашето съзнание?