Лекции по наследствено право 2019г.

.

Наследствено право – лекция – 11.04.2019г.

Завещание

Завещателна свобода. Ограничения

Чл. 14 /1/ предвижда, че всяко лице е свободно да се разпореди чрез завещание с цялото си имущество. Това, всъщност, е прогласяването на принципа на завещателната свобода, но тя не е неограничена. Нека се върнем малко назад.. Преди изменението на закона от 92-а година, когато чл. 14 имаше малко по-различна формулировка. Посочената ал. 1 продължаваше „може да се разпорежда чрез завещание с цялото си имущество в полза на наследниците си по закон, държавата и обществени организации“, т.е. не в полза на което и да е лице, а само в полза на тези изброени лица, т.е. ако е наследник по закон – може да му се завещае всичко, а също и на държавата и обществени организации. Ал 2 на чл. 14, сега отменена, предвиждаше, че на други лица извън посочените може да се завещае максимум ½ от имуществото, т.е. налице е извън кръга на наследниците по закон, съответно държава и обществени организации, би могло да се завещае повече от половината, без да е казано изрично в закона, но безспорно се приемаше в теорията и практика, че завещание повече от половината е нищожно, т.е. частична нищожност имаме за горницата от ½. Като имате предвид, че до тогава до 92-а и кръгът на наследниците по закон беше значително по-тесен – простираше се до сегашния трети ред при това с по-малко заместване на братята и сестрите със заместване на техните деца и внуци, то кръгът на наследниците, на които можеше да се завещае, не беше особено широк и ограничението на завещателната свобода беше доста съществено. Преценено беше, че това ограничение по ал. 2 е неоправдано особено в случаи, когато наследодателят няма роднини или няма наследници по закон. Защо да не може да завещае всичко на един човек, близък приятел, но неявяващ се наследник по закон – защото всъщност какво се получава? Ако имаме такова завещание за цялото в полза на лице не наследник по закон, то за ½ ще бъде нищожно и тази ½ къде ще отиде – в държавата и защо трябва да предоставим на държавата имущество на едно лице, което има желание да се разпореди по определен начин с него. Прие се, че това е едно неоправдано накърняване волята на субекта и съответно ал. 1 беше запазена, а ал. 2 беше отменена. Независимо, че говорим за минало, ако в днешно време ви се наложи да разглеждате какво се е случвало с дадено имущество и чие е в момента, може да ни се наложи да се върнем назад и да се сблъскаме с едно завещание, което е отпреди 1992 година и ще трябва да приложим тогава действалия закон. Понастоящем остава само ограничението, което и преди съществуваше, а именно в сегашната ал. 2, предишна ал. 3, на чл. 14, а именно, че завещателните разпореждания не могат да накърняват запазената част.