Лесовъдство, Жан-Филип Шютц
Сумата се прибавя директно в кошницата
6.06 €
СЪДЪРЖАНИЕ
ЛЕСОВЪДСТВО 1 3
Предговор към българското издание 5
Предговор 6
Въведение 10
Първа част. Отглеждане н лесовъдски концепции 10
Глада първа. Въведение 10
1.1. Отличителни черти на лесовъдството и на главните му насоки 1(1
1.2. История на горите и тяхното ползване 11
1.2.1. Времето на безогледното ползване 11
1.2.2. Установяване на ефикасна горска»служба - основа за организирана горска икономика 14
1.3. Възникване на лесовъдството 13
1.4. Развитие на големите лесовъдски идеи 18
1.4.1. Поява на съвременното лесовъдство 18
1.4.2. Възобновяване на горите к 1У
1.4.3. Отгледни сечи - прорежланията 22
1.4.4. Генофонд и възможности за сортово производство 24
1.4.5. Други идейни течения в лесовъдството 25
1.5. Най-важни насоки в лесовъдството днес 26
1.5.1. Описание на насоките в лесовъдството 26
1.5.2. Монофункиионално или изкуствено лесовъдство 26
1.5.3. Многофункционално лесовъдство 27
1.5.4. Екологично лесовъдство 2У
1.6. Интензивност в стопанисването и интензивност в лесовъдството 31
1.7. Поуки от историята на горите - изисквания на настоящето
и предизвикателства на бъдещето 32
1.8. Мястото на днешното лесовъдство през погледа на утрешното общество 33
1.У. Насоки на .Лесовъдство 1“ 35
ПУЛ. Научен подход 35
1.9.2. Проблемът със смесените насаждения 36
1.У.З. Други условия за приложение ЗУ
Глина 2. Лесовъдският анализ - база за вземаме на решение 42
2.1. Цели н насоки па лесовъдския анализ 42
2.2. Насажденията - елементарните съставни части на гората 43
2.3. Лесовъдски признаци 44
2.3.1. Основни лесовъдски признаци при определяне на видовете насаждения 44
2.3.2. Произход н вид на едно насаждение 45
2.3.3. Етапи в развитието на насаждението 45
2.3.4. Отличителни черти на структурата на насажденията 4У
2.3.5. Йерархия, или социално място в простите по форма насаждения 50
2.3.6. Класификация на дърветата в сложните по форма насаждения 52
2.3.7 Определения и граници на класификационните критерии 52
2.3.8. Текстура на насажденията 53
2.3.У Понятия за гъстота на насажденията - степен ни склоп или склоп 57
2.3.10. Числови изрази па гъстотата, използвани в лесовъдството 58
2.3.11, Други числови изражения на гъстотата на насажденията 5У
2.4.2. Съкратена формула за описание на насажденията 62
2.5. Лесовъдският анализ 64
2.5.1. Основи на лесовъдския анализ 64
6.3. Познания, позволяващи да се определи провеждането на мероприятията
н младите насаждения 149
6.3.1. форма на дърветата при симподиапно разклоняване 149
6.3.2. Критерии за форма при дървета с моноподиално разклоняване при иглолистните 151
6.3.3. Значение на допълнителните леторасли 154
6.3.5. Подрязване за оформяне [главно според НиЬеП н Соиггаий, 1987] 158
6.3.6. Промени на фитоценотичната роля (в социалната йерархия! 159
6.4. Разновидности на отглежданията в младите насаждения 163
Гланп 7. Селекционно прореждане 167
7.1. Отличителни черти на върлиняка и принципи на извеждане на прореждането 167
7.2. Познаване на фотоси нтезиращия апарат 169
7.2.1. Основна форма на короните на дърветата 169
7.2.2. Продуктивност па различните части на короната 170
7.2.3. Реакции на листния апарат па дърветата при извеждане на прореждане 174
7.3. Оптимално водене па прережданията и цели иа производство 178
7.3.1. Периоди за отчитане на ефекта от прореждането 178
7.3.2. Продуктивност по обем н режим на прорежданията 178
7.3.3. Продуктивност по стойност и режим па прореждането 180
7.3 А Оптимален режим на прореждане 183
7.3.5. Норми на прореждане 184
7.3.6. Крайни цели на прореждането 186
7.4. Проблеми па селекцията и избора па дърветата на бъдещето 187
7.4.1. Главен проблем на селекцията 187
7.4.2. Главни причини за отпадане па дърветата па бъдещето 187
7.4.3. Устойчивост при съвместен растеж 188
7.4.4. Рискове от отпадане па дърветата на бъдещето 189
7.4.5. Дърветата на бъдещето и заеманото от тях пространство 191
7.4.6. Постепенно увеличаване на разстоянието между дърветата 191
7.4.7. Намаляване броя на дърветата на бъдещето в зависимост от заетото място 193
7.5. Видове пререждания 195
7.6. Сила, интензивиност и повтаряемост на прорежданията 196
7.7. Разновидности па селекционното прореждане 198
7.7.1. Основни принципи 198
7.7.2. Условия за избор на кандидати за дървета на бъдещето 200
7.7.3. Избор на дърветата на бъдещето 200
7,7.4 Избор на конкуриращи дървета 201
7.7.5. Подобряване на устойчивостта на съпътстващото насаждение 202
7.7.6. Ограда при дърводобив 203
7.7.7. Предпазни мероприятия и контрол на раните при експлоатация 203
7.8. Прореждане в неотглеждани или п отгледани със слаба интензивност насаждения 205
7.9. Прирсжмане за регулиране на продуктивността 206
Глава 8. Кастрене 210
8.1. Обосноваване на необходимостта от кастрене 210
8.2. Ограничения от биологично естество и методи на кастрене 211
8.2.1. Въпросът за отнемане на сухите или живите клони 211
8.2.2. Възможни намалявания на листната маса след кастрене на живи клони 213
8.3. Концепция за оптимално кастрене 216
8.4. Разновидности при осъществяване иа кастренето 218
8.4.1 Основни принципи 218
8.4.2. Инструменти, машини и начини на работа 219
8.4.3. Отсичане на клоните 222
8.4.4. Сертификации на кастренето .. 222
Глава 9. Планиране, организации и контрол на штлсдпитс ссчн 224
9.1. Принципи на планирането на лесовъдските мероприятия 224
9.2. Организация на работата 227
9.3 Контрол 228
ЛЕСОВЪДСТВОТО 2 229
Предговор 231
Първа част. Принципи 237
Глаиа 1. Въведение 238
I 1 Развитие па рамковите условия иа горското стопанства 238
1.1 1. Изострянето на конфликта екология - икономика 238
1.1.2. Ново обсъждане па лесовъдските принципи 240
! 1.3. Мотивиране па насоките на този труд 241
1.1.4. Географско разпространение на изборните гори 242
1.2. Промяна на ценностната система и изразяване на нови потребности 247
1.2.1. Устойчивост 247
1.2.2 Разнообразие 248
1.2.3. Естествено природно състояние и понятието „прнррдосъобразно лесовъдство" 255
1.2 4. Неравномерност на структурата 258
1.2 5. Механична устойчивост 260
1.3 Двата енлвигеиетични модела 262
1.3 1. Увод 262
1.3.2 Характерни различия между изборната и сечишно стопанисваната гора 262
1.3.3. Принципи на регулиране на изборната гора 264
1.3.4. Принципи на регулиране на ссчищпо стопанисваната гора 267
1.3.5. Критерии за разг раничаване 267
1.3.6. Минимална големина на площта, гга конто може да се практикува
изборно стопанисване 269
1 4. Отговори на пововъзгшкващите преходни проблеми 271
1 4.1. Общи принципи 271
1.4.2. Икономически ефектите и многофункционално лесовъдство 272
1.4.3 Разнообразие чрез разнообразяване 275
1.4 4. Допълващи се особености на системите 276
1.4.5. Принцип на приснособимостга 277
1.4 6. Компетентност 278
Глаиа 1. Смесване иа дървесните видове 279
21. Обща постановка
2.1.1. Общи и частни принципи 279
2.1.2 Стойност па смесванията от гледна точка на интересите 280
2.1.3. Различия в понятията, отнасящи сс до неравномерността на структурата
и до структурирането па насажденията ........... * * *-лн
2.1.4. фундаментални модели па смесване - хоризонтално и вертикално смесване 285
2 1.5. Особени случаи - подчинени и преходни смесвания 285
2 1 6 Доказване на необходимостта от втори етаж от дървесни видове с цел
зкч
поддържане па почвеното плодородие ^
2.2. Принципи па смесване а горите с вертикална структура 291
2.2.1. Принципи па регулиране на изборната гора 291
2.2.2. Единица мярка за конкуренцията във вертикално отношение при изборната
система иа конкуренция - ”2
2.2.3. Принципи на системата за статистически самодостатъчно регулиране
и изчисление на равновесната крива в изборни насаждения 294
2.3.1. Смесване на дървесните видове в планинската изборна гора 303
2.3.2. Роля на бука 304
2.3.3. Значение на съотношението в състава между елата и смърча ЗОй
2.3.4. Място на другите дървесни видове при вертикалното смесване 309
2.3.5. Възможности на екзотите 310
2.4. Принципи на смесването в гората с редуване на поколенията 312
2.4.1. Принципи на постигане на смесванията 312
2.4.2. Характеризиране на склонността на дървесните видове към смесване 312
2.4.3. Цялостен ефект от смесването 315
2.5. Някои методи за изследване на смесените насаждения 318
2.5.1. Общи принципи при индивидуалните изследвания на смесванията 318
2.5.2. Начини за математическо изразяване па междувидовата конкуренция 320
2.5.3. Конкуренцията в случаите на смесване па видовете в групи дървета
с определена големина 323
2.6. Разлики в поведението на дървесните видове при смесване 324
2.1.6. Реакции на видовете при смесване 324
2.6.2. Подходящи за смесване дървесни пидове 330
2.6.3. Обща оценка на поведението на широколистни дървесни видове при смесване 331
2.7. Особени принципи при стопанисване иа смесените гори 331
2.7.1. Цел па смесването 331
2.7.2. Възобновителна фаза 333
2.7.3. Отгледна фаза 334
Втора част. Техники на приложение 335
Глава 3. Историческо развитие на изборното стопанисване 336
3.1. Примитивно изборно стопанисване преди XIX век 336
3.1.1. Примитивно значение па понятието „изборно ползване“ 336
3.1.2. Етимологичен произход на някои термини, имащи нещо общо
с изборното стопанисване 337
3.1.3. Развитие на понятието „изборна стопанисване“ през XVIII нек 338
3.1 4 Реакция на планинските лесовъди срещу свеждане на видовете
ползване само до голи сечи 34(1
3.2. Нарастване па интереса към изборното стопанисване 341
3.2.1. Загриженост за наследството - ефекта „спестовна касичка“ 341
3.2.2. Икономическата изгода - горите на холандците 342
3.2.3. Особеният случай на буковите изборни гори в 'Гюриигия 343
3.2.4. Средностъбленото стопанство - предвестник па регламентираната форма
на изборно стопанисване 346
3.3. Възникване на една попа форма за производство - отгледпото изборно стопанисване 347
3.3.1. От начин иа ползване до появата иа лесовъдска концепция 347
3.3.2. Аферата „Оигпанй“ 347
3.3.3. Обратът - идеята е продължена от Н. ЬюИеу и носи своите плодове 350
3.3.4. Друг район иа разпространение на идеите за изборното стопанисване -
някои планински райони в Алегро-Унгарската империя 351
3.3.5. 1880 - фаталната година за изборното стопанисване 351
Глапа 4. Класическо изборно стопанисване 355
4.1. Отличителни черти на изборната система 355
4.1 1. Дефиниране и уточняване на термините 355
4.1.2. Особености на растежа 357
4.1.3 Растеж в най-млада възраст и последствия от забавеното развитие 359
4.1,4, Качества, придаващи механична устойчивост „ 362
4 1.5. Екофнзнологични условия 365
