Литература част 1 за зрелостници и кандидат студенти

.

Анализ на литературна творба

1. Анализът на дадена литературна творба цели задълбоченото й осмисляне, изследване в нейното I своеобразие. В литературознанието има различни видове анализ: на формата (с него се изучават I формалните особености на текста - напр. строфична организация, стих, рима, глава и т. н.), структу-рален анализ (насочен към елементи, които придават специфичен характер на произведението, напр. композиция, преплитане на мотиви и т. н.) и стилистичен анализ (насочен към специфичните особености на художествения език - стилистично ниво, синтактичен строеж, реторически фигури и др.). Резултатите от тези различни подходи се обобщават в цялостния анализ на творбата. Като синоним на анализ (от гр. апа1уз15 - разлагане, разчленяване) се използва терминът интерпретация (от лат. т*ег-ргеШНо - обяснение, тълкуване), но според някои литературоведи между тях има и известни различия. В най-широк смисъл под интерпретация се има предвид разбирането на всички смислово-съдържателни структури на художествения текст, като от казаното се върви към подсказаното, от текста - към подтекста; стремежът е да бъдат разтълкувани посланията на литературната творба и механизмите, чрез които се осъществява нейното въздействие. Според Р. Барт да се интерпретира един текст, означава да се прецени каква е неговата множественост по отношение на смиелите и значенията, които поражда; да бъдат разчетени кодовете, които този текст задейства.

При анализа е необходимо да се има предвид фикционалният характер на литературата, т. е. художествената условност, чрез която се изгражда нейният свят, който не е тъждествен на реалния, а е пречупен през авторовите представи и въображение. Словесните образи, от своя страна, възникват във въображението на читател* и не могат да бъдат непосредствено възприемани; художествената литература изобразява условно времето и пространството. Напоследък в литературознанието се налагат анализаторски подходи, свързани с комуникативния характер на художествения текст, използва се понятието художествен дискурс, което има латински произход и най-общо означава «изказване». Творбата се разглежда във връзка с контекста на създаването и възприемането й, с отношението между автор и читател.

За повече информация :