Литература за 5 клас, Просвета (от 7 до 137 стр.)

.

митът

„Мит“ е гръцка дума, която означава „слово“, „дума“, „разказ“. Митовете са най-древните разкази на човека, с които той обяснява заобикалящия го свят. Те са възникнали още в първобитните времена, когато хората са били сами сред могъщата природа. От нея те са получавали храна и топлина, но и глад и бедствия. В най-старите митове човекът се е прекланял пред самата природа, обожествявал е животни или дървета, опитвал се е да умилостиви хищниците и стихиите и да измоли плодородие.

Нека си представим най-древните жители на Земята, които са знаели единствено това, което очите им виждат - земята, водата и звездното небе, сезоните със студа и топлината, смяната на деня и нощта, светлината и мрака, живота и смъртта. Затова и в основата на мита са залегнали противоположностите - ден и нощ, слънце и луна, горе и долу, топло и студено, раждане и смърт.

Всичко това древните хора са обединили в една обща картина и представа за света. Точно тази цялостна представа, разказана с думи и образи, днес наричаме митологичен модел за света.
ЧОВЕШКИЯТ ОБРАЗ ЕЛ СВЕТА

Древните хора са се опитвали да разгадаят света единствено чрез собствения си опит и начин на мислене. Ето защо в мита природните сили са очовечени, те имат човешки облик и имена. Оприличаван ето с човека било единственото обяснение, достъпно за древните. Например в старогръцкия мит Земята - Гея. е жена, а Небето - Уран, е мъж. Те раждат деца, които стават богове и на свой ред имат потомство... Древните египтяни пък са вярвали, че слънцето - богът Ра, пътува в небето със своята лодка и сутрин е млад момък, по обед - зрял мъж, а вечер -немощен старец, който през нощта се възражда и отново подмладен, поема по небесния си път на следващия ден.