Макроикономика, Огняна Стоичкова 2008

Глава 1

ВЪВЕДЕНИЕ В МАКРОИКОНОМИКАТА

1.1. Предмет на макроикономиката

1.2. Метод на макроикономиката

1.3. Политическа икономия и икономикс

1.1. Предмет на макроикономиката

Съвременната икономическа теория включва две съставни части: политическата икономия и икономиксът.

Терминът “политическа икономия” се появява за първи път в книгата на френския меркантилист Антоан де Монкретиен “Трактат по политическа икономия” (1615 г.). Възникването на икономикса се свързва с името на английския икономист от втората половина на Х1Х в. Алфред Маршал. Най-напред икономиксът е включвал само микроикономиката и едва след 30-те години на ХХ в. със зараждането на кейнсианството се появява и развива макроикономиката.

Микроикономиката е раздел от икономическата наука за приемане на решения от рационалните субекти, която изучава поведението на отделните икономически агенти. Едни икономисти считат, че микроикономиката се занимава с отделните фирми, с приемането на решения, с мотивите за поведение на предприемачите. Други автори определят микроикономиката като наука не само занимаваща се с проблемите на фирмите и домакинствата, но и с проблемите в отрасъла, а така също с въпросите на използване на ресурсите, ценообразуването на стоките и услугите.

Макроикономиката е наука за общото равнище на националното производство, за безработицата, инфлацията. Тя се занимава със свойствата на икономическата система като единно цяло, изучава факторите и резултатите в развитието на националната икономика. Основите на макроикономиката поставя Джон Мейнард Кейнс.