Марс и Венера заедно, Джон Грей

.

ПРЕДГОВОР
Основната идея на тази книга ми бе подсказана отдавна, в деня, когато научих за смъртта на баща си.

Моят щедър, състрадателен и отзивчив баща бе ограбен от един „стопаджия“, който го затворил в багажника на колата и го оставил да умре от задушаване. Татко се опитвал да се освободи в продължение на няколко часа. През това време живеещите наблизо забелязали изоставения край пътя автомобил и два пъти алармирали полицейския участък. Полицаите се отзовали и на двата сигнала, но не могли да намерят колата, защото описанието на мястото било неясно. След третото обаждане все пак успели да я открият, но било твърде късно.

В смъртта на баща ми има известна символика, свързана не само с неговия живот, но и с всички нас. Той никога не отказваше помощ, но и не искаше. Не умееше да споделя с хората, не знаеше как да ги допусне в сърцето си. Много хора като него умиват с разбити сърца, самотни и изоставени. Не можем да им се притечем на помощ, защото указанията са неясни и не знаем как да ги намерим, за да ги спасим. Идеята на тази книга е да им помогне, като разсее объркването в техните взаимоотношения с околните и го замени с яснота и надежда.

Има обаче и нещо друго. Когато се върнах от погребението, отворих багажника на колата и се опитах да си представя как баща ми е умирал в нея. Влязох и затворих капака, за да преживея агонията му. Прокарах пръсти по вътрешната стена, по която той бе удрял с юмруци с надежда за помощ. Усетих самотата му. Никога в живота си не бе искал помощ от никого.

Забелязах, че докато се е борил за въздух, е счупил задния фар. Проврях почти инстинктивно ръка през дупката, която бе пробил. Един от братята ми, застанал до колата, извика:

— Опитай се да стигнеш до бутона на капака.

Протегнах ръката си още малко, напипах копчето, натиснах го и капакът се отвори.

За повече информация: