Методи и апаратура за измерване на йонизирани лъчения Ванков 2009

.

УВОД

Целта на лекциите и на учебника по дисциплината”Методи и апаратура за измерване на йонизиращи лъчения” е да разшири и задълбочи познанията на студентите магистри в областта на ядрената физика и електроника. Необходимостта от нейното изучаване се обуславя от необикновено бързото развитие на приложенията на йонизиращите лъчения в най-различни области на човешката дейност.

Историята на този прогрес е сравнително кратка. Началото е сложено в края на 19-ти век с откритията на Бекерел и на съпрузите Кюри: Анри Бекерел през 1896 г. открива радиоактивността - отделяне на лъчи от уранова руда, въздействащи на фотографските плаки; Мария и Пиер Кюри през 1898 г. успяват да отделят първите два радиоактивни елемента - радий и полоний. По същото време е открита и първата елементарна частица - електронът (от Джоузеф Джон Томсън през 1897 г.). Тези открития слагат началото на бурно развитие на ядрената физика, довело последователно до установяване структурата на атома (от Ернст Ръдърфорд през 1911 г.), откриване на останалите съставящи го елементарни частици - протона (от Ръдърфорд през 1919 г.) и неутрона (от Джеймс Чадуик през 1932 г.) и до окончателно определяне строежа на атомното ядро (от Вернер Хайзенберг през 1932 г.). Всестранните изследвания на атомните ядра и структурата на веществата продължават и през 1939 г. са открити (от Ото Хан и Фриц Щрасман) спонтанното делене на урана и възможностите за осъществяване на верижна реакция с отделяне на огромни количества енергия. Това слага началото на изследванията за първото практическо използване на йонизиращите лъчения - за съжаление най-напред за военни цели. Резултатът е създаването на атомната бомба (от САЩ през 1945 г.) и първото й (и за щастие засега единствено) приложение срещу градовете Хирошима и Нагасаки в Япония.

за повече информация: order@kopiebg.com