Мита и митническа политика

.

Митата са продукт на икономическото развитие на отделните страни - продукт, който по принцип не е атестат за зрелост на националната икономика, а по-скоро доказателство за наличието на несъвършенства и проблеми. Тяхното използване векове наред решава фискални и икономически задачи, но нещата са деликатни, тъй като една държава трудно може да пълни своята хазна с мита, ако икономиката процъфтява. Стабилността на икономиката и на националното производство по-специално правят митата неактуални дори тогава, когато потребностите на държавния бюджет от допълнителни приходи са очевидни.

По правило слабото национално производство е добра основа за развитие на митата и за непрекъснатото повишаване на вниманието и интереса към митническата дейност. Необходимо е обаче да се знае, че митата и митническата политика в някои страни слагат траен отпечатък както върху механизмите за управление на държавните финанси, така и върху административните структури, натоварени със събирането на държавните приходи. Обикновено централните управления на митницата и на данъците са две звена с различен принос в пълненето на държавната хазна, но с различен резонанс в обществото. Естествено на преден план изпъкват данъчният агент и митничарят - две лица които правят едно и също нещо - събират приходи за държавната хазна. Техният статут в обществото обаче е различен. Данъчният агент не е нищо повече от обикновен държавен чиновник, който при възможност разкрива и санкционира, чрез съответните компетентни органи, данъчните измамници. Авторитетът му все още е на равнище далеч под световните образци - обстоятелство, което създава добри условия за бягство от данъка. В същото време при почти същото заплащане (официално) митничарят ярко се откроява и интересът към тази професия е подчертано огромен.

За повече информация: order@kopiebg.com