Нашето сърце - Ги дьо Мопасан 1992г.

Един ден композиторът Масивал, прочутият автор на Ребека, когото от петнадесет години вече наричаха „младия и знаменит маестро", каза на своя приятел Андре Мариол:

 

- Защо никога досега не си пожелал да те представят на госпожа Мишел дьо Бьорн? Уверявам те, че тя е една от най-интересните жени на новия Париж.

 

— Защо то никак не се чувствувам създаден за нейната среда.

 

— Не си прав, драги приятелю. Тя има оригинален салон, съвсем нов, много оживен и артистичен. Там се изпълнява прекрасна музика, водят се най-различни разговори, както в най-добрите клюкарски салони от миналия век. Сигурно ще те приемат много добре, най-напред, защото свириш отлично на цигулка, после, защото в този дом за тебе са казани много хубави неща. и най-сетне, защото минаваш за човек, койтолне става нит о банален, нит о досаден е посещенията си.

 

Мариол беше поласкан, но още упорствуваше, понеже предполагаше, че тази настойчива покана му се отправя не без знанието на младата жена, затова каза: „Ех, не държа много", но в думите му прозираше едновременно й преднамерено пренебрежение, и дадено вече съгласие.

 

Масивал поде:

 

— Искаш ли да те заведа у нея тези дни? Впрочем ти си чувал за госпожа дьо Бьорн от нас, близките й, защото ние говорим често за нея. Тя е много хубава двай сет и осем годишна жена, извънредно интелигентна — не иска да се омъжва повторно, защото е била много нещастна в първия си брак. В дома й се събират приятни хора. Не се срещат много господа от известните парижки клубове или от висшето общество.