Омилетика Теория на пропеведта 1 том, Поптодоров 2000

ВЪВЕДЕНИЕ В НАУКАТА ОМИЛЕТИКАТА КАТО НАУКА
1. Омилетиката като самостойна наука в общата система на практическото богословие. Предмет и задачи на науката

Самостойни науки в абсолютен смисъл на думата не съществуват. Прието е обикновено да се счита самостойна в относителен смисъл таи наука, която има за предмет на изследване и изучаване ясно установена, конкретизирана област. В тоя смисъл омилетиката се счита самостойна наука в системата на практическото богословие.

Думата омилетпика има гръцки произход. В основата й лежи глаголът „όμελέω“ — „δμίλεέν“, който значи „общувам“, „беседвам“, „публично предлагам учение в духа и тона на доброто събеседване“. Произведеното от тоя глагол съществително „ομιλία“ значи общуване, духовно общуване, беседа, събрание, общество, съюз. С тая дума „ομιλία“ древните християни си служели, когато трябвало да изразят понятието за духовно общуване помежду си, изразено чрез съответен разговор или беседа. С нея, особено от времето на Оригена, започнали да се наричат църковните беседи върху текста на Свещеното писание.

Предметът на омилетиката е ясно определен: възвестяването на Словото Божие, проповедничеството като виеше духовно изкуство, проповедническата дейност като първи фактор в спасителната мисия на Христовата църква в света. Нейната обособеност намира оправдание не само в очевидната обособеност на предмета, но и в самото естествено разграничение на областите в служението на пастира: ду-шепопечйтелна, литургическа и проповедническо-учителна.

Че омилетиката е самостойна наука в кръга на практическото богословие, подсказва също така и обстоятелството, че тя си има строго определени конкретни задача.

За повече информация: order@kopiebg.com