Органична химия за зрелостници и кандидат-студенти

Терминът “structure" има латински произход и означава строеж, вътрешна структура, вътрешно устройство. Отнесен за химичните съединения означава определена последователност на свързване на градивните частици на химичните съединения. Понятието структура е приложимо не само за молекулите на органичните съединения, но и за неорганични вещества.

 

След Първия световен конгрес на химиците се утвърждават двете най-големи обобщения в областта на химията - периодичен закон и периодична система на Менделеев и структурната теория на Бутлеров. Докато периодичната система развива на нов, по-висок етап учението за химичните елементи, структурната теория полага основите на новите възгледи за строежа на молекулите на химичните съединения.

 

Съществена роля за създаването на структурната теория имат няколко важни научни открития и обобщения, станали преди нейното възникване.

 

В началото на XIX в. били открити вещества, които имат еднакъв състав, еднаква молекулна маса. но се различават по свойствата си. По предложение на Берцелиус (183Or.) тези съединения били наречени изомери, а явлението изомерия.

 

В началото на XIX в. е установен съставът на сребърния цианат lAqOCN) получен от Вьслер и но сребърния фулминат (AgCNO), получен от Либих. Съставът на двете вещества е еднакъв, но сесисосата им са различни. През 1818 г. Вьолер осъществи историческа синтеза - от амониев цканат получи карбамид

 

NH.OCN -ж GO(NH)

 

амониев »· арбампд циана 1

 

Двете съединения са изомерии помежду си.

 

Учението за валентността на химичните елементи.

 

Валентноетта е свойството на атомите на даден химичен елемент да се свързват с определен брои атоми на други елементи (Франкланд - 1853 г., Кекуле, Купър - 1857-1858 г.)

 

Окончателното утвърждаване на атомно-молекулната теория след конгреса на химиците в Карлсруе (1860 г) и възприемането на единно схващане за атомите и молекулите.

 

Установяване особеностите на въглеродния атом в органичните съединения, които се изразяват в следното:

 

- въглеродните атоми в органичните съединения са четиривалентни - Кекуле 1857 г.

 

- четирите валенции са равностойни

 

- въглеродните атоми проявяват способността да се свързват помежду си, като образуват въглеродни вериги - Купър 1858 г.

 

Връзките между въглеродните атоми могат да бъдат прости: