Прагматика на човешкото общуване 2005
Сумата се прибавя директно в кошницата
6.41 €
.
Прагматика на човешкото общуване 2005
За повече информация: order@kopiebg.com
Съдържание
Въведение . 13
Първа глава. ОТПРАВНА РАМКА 19
1.1. ВЪВЕДЕНИЕ 19
1.2. ИДЕЯТА ЗА ФУНКЦИЯ И ВЗАИМООТНОШЕНИЕ 23
1.3. ИНФОРМАЦИЯ И ОБРАТНА ВРЪЗКА 27
1.4. РЕДУНДАНТНОСТ 32
1.5. МЕТАКОМУНИКАЦИЯТА И ПОНЯТИЕТО „КАЛКУЛУС“ 38
1.6. ЗАКЛЮЧЕНИЯ 41
1.6.1. Понятието за „Черната кутия“ 42
1.6.2. Съзнание и безсъзнателно 42
1.6.3. Настояще срещу минало 43
1.6.4. Следствие срещу причина 44
1.6.5. Кръговостта на комуникационните модели 44
1.6.6. Относителността на „нормално " и „анормално “ 45
Втора глава. НЯКОИ ПРЕДВАРИТЕЛНИ АКСИОМИ НА
КОМУНИКАЦИЯТА 46
2.1. ВЪВЕДЕНИЕ 46
2.2. НЕВЪЗМОЖНОСТТА ДА НЕ СЕ ОБЩУВА 46
2.2.1. Цялото поведение е комуникация 46
2.2.2. Единици на комуникацията (съобщение, взаимодействие, модел) 47
2.2.3. Шизофренични опити да не се комуникира 48
2.2.4. Дефиниция на аксиомата 49
2.3. НИВА НА СЪДЪРЖАНИЕТО И ВЗАИМООТНОШЕНИЕТО
В КОМУНИКАЦИЯТА 49
2.3.1. Аспекти на „съобщаване“ и ,,заповядване“ 49
2.3.2. Данни и инструкции в работата на компютрите 50
2.3.3. Комуникация и метакомуникация 51
2.3.4. Дефиниция на аксиомата 52
2.4. ЦУНКТУАЦИЯ НА ПОСЛЕДОВАТЕЛНОСТ ОТ СЪБИТИЯ 52
2.4.1. Пунктуацията организира поведенческите последователности 52
2.4.2. Различни „реалности " заради различни пунктуации 54
2.4.3. Безкрайни осцилиращи серии на Болцано 56
2.4.4. Дефиниция на аксиомата 57
2.5. ДИГИТАЛНА И АНАЛОГОВА КОМУНИКАЦИЯ 57
2.5.1. В естествените и сътворените от човека организми 57
2.5.2. В човешката комуникация 59
2.5.3. Уникално човешката употреба на двата вида 60
2.5.4. Проблемът за превода от единия към другия вид 61
2.5.5. Дефиниция на аксиомата 64
2.6. СИМЕТРИЧНО И ВЗАИМОДОПЪЛВАЩО СЕ ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ 64
2.6.1. Шизмогенеза . 64
2.6.2. Дефиниция на симетрията и допълването 65
2.6.3. Метадопълване - - 66
2.6.4. Дефиниция на аксиомата 67
2.7. Обобщение 67
Трета глава. ПАТОЛОГИЧНА КОМУНИКАЦИЯ 69
3.1. ВЪВЕДЕНИЕ 69
3.2. НЕВЪЗМОЖНОСТТА ДА НЕ СЕ КОМУНИКИРА 69
3.2.1. Отричане на комуникацията при шизофренията 70
3.2.2. Нейната противоположност 71
3.2.3. По-широки последствия 71
3.2.3.1. „Отказ“ от комуникация 72
3.2.3.2. Приемане на комуникацията 72
3.2.3.3. Дисквалификация на комуникацията 72
3.2.3.4. Симптомът като комуникация 75
3.3. НИВОВА СТРУКТУРА НА КОМУНИКАЦИЯТА (СЪДЪРЖАНИЕ
И ВЗАИМООТНОШЕНИЕ) 76
3.3.1. Объркване на нивата 77
3.3.2. Несъгласие 78
3.3.3. Дефиниция на себе си и на другия 80
3.3.3.1. Потвърждение • • 81
3.3.3.2. Отхвърляне 82
3.3.3.3. Девалидизиране 82
3.3.4. Нива на междуличностно възприятие 85
3.3.5. Непромокаемост 86
3.4. ПУНКТУАЦИЯТА НА ПОСЛЕДОВАТЕЛНОСТ ОТ СЪБИТИЯ 89
3.4.1. Несъответстваща пунктуация 89
3.4.2. Пунктуация и реалност 90
3.4.3. Причина и следствие 91
3.4.4. Самоизпълняващи се пророчества 93
3.5. ГРЕШКИ В „ПРЕВОДА“ МЕЖДУ АНАЛОГОВ И ДИГИТАЛЕН
МАТЕРИАЛ 94
3.5.1. Двусмислеността на аналоговата комуникация 94
3.5.2. Аналоговата комуникация призовава за взаимоотношение 95
3.5.3. Липсата на „не“ в аналоговата комуникация 96
3.5.3.1. Изразяване на „не“ чрез непоява 98
3.5.3.2. Ритуал 99
3.5.4. Другите истинни функции в аналоговата комуникация 99
3.5.5. Хистерични симптоми като ретранслация в аналоговото 100
3.6. ПОТЕНЦИАЛНИ ПАТОЛОГИИ НА СИМЕТРИЧНОТО И
ВЗАИМОДОПЪЛВАЩОТО СЕ ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ 101
3.6.1. Симетрична ескалация 102
3.6.2. Ригидно взаимно допълване 103
3.6.3. Взаимно стабилизиращият ефект на двата вида 104
3.6.4. Примери . 105
3.6.5. Заключения 112
Четвърта глава. ОРГАНИЗАЦИЯТА НА ЧОВЕШКОТО
ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ 113
4.1. ВЪВЕДЕНИЕ .Г. . 113
4.2. ВЗАИМОДЕЙСТВИЕТО КАТО СИСТЕМА 114
4.2.1. Времето като променлива 115
4.2.2. Дефиниция на система ! 115
4.2.3. Среда и подсистеми 116
4.3. СВОЙСТВАТА НА ОТВОРЕНИТЕ СИСТЕМИ 118
4.3.1. Цялост 118
4.3.1.1. Несумарност ;... 120
4.3.1.2. Неедностранност 121
4.3.2. Обратна връзка 122
4.3.3. Еквифиналност 122
4.4. СЪЩЕСТВУВАЩИ ИНТЕРАКЦИОННИ СИСТЕМИ 125
4.4.1. Актуални взаимоотношения 125
4.4.1.1. Описание срещу обяснение 126
4.4.2. Ограниченост 127
4.4.3. Правила на взаимоотношението 128
4.4.4. Семейството като система 130
4.4.4.1. Цялост 130
4.4.4.2. Неагрегираност 131
4.4.4.3. Обратна връзка и хомеостаза 134
4.4.4.4. Калибриране и стъпкови функции 141
4.5. ОБОБЩЕНИЕ 142
Пета глава. КОМУНИКАЦИОНЕН ПОДХОД КЪМ ПИЕСАТА
„КОЙ СЕ СТРАХУВА ОТ ВИРДЖИНИЯ УЛФ?“ 143
5.1. ВЪВЕДЕНИЕ 144
5.1.1. Обобщение на сюжета 144
5.2. ВЗАИМОДЕЙСТВИЕТО КАТО СИСТЕМА 146
5.2.1. Време и ред, действие и реакция 146
5.2.2. Дефиниция на системата 147
5.2.3. Системи и подсистеми 148
5.3. СВОЙСТВАТА НА ОТВОРЕНАТА СИСТЕМА 149
5.3.1. Цялостност 149
5.3.2. Обратна връзка 151
5.3.3. Еквифиналност 152
5.4. СЪЩЕСТВУВАЩА ИНТЕРАКЦИОННА СИСТЕМА 153
5.4.1. „ Играта “ на Джордж и Марта 154
5.4.1.1. Техният стил 161
5.4.2. Синът 164
5.4.3. Метакомуникация между Джордж и Марта 171
5.4.4. Ограничение в комуникацията 174
5.4.5. Обобщение 176
5.4.5.1. Стабилност - 176
5.4.5.2. Калибриране - 177
5.4.5.3. Рекалибриране 178
Шеста глава. ПАРАДОКСАЛНА КОМУНИКАЦИЯ 179
6.1. ПРИРОДАТА НА ПАРАДОКСА 179
6.1.1. Дефиниция 179
6.1.2. Трите типа парадокси..: 181
6.2. ЛОГИКО-МАТЕМАТИЧЕСКИ ПАРАДОКСИ 182
6.3. ПАРАДОКСАЛНИ ДЕФИНИЦИИ 184
6.4. ПРАГМАТИЧНИ ПАРАДОКСИ 186
6.4.1. Парадоксални предписания 186
6.4.2. Примери на прагматични парадокси 187
6.4.3. Теорията за психологическата дилема 201
6.4.3.1. Съставките на психологическата дилема 202
6.4.3.2. Патогенност на психологическата дилема 203
6.4.3.3. Връзката й с шизофренията 205
6.4.3.4. Противоречиви срещу парадоксални предписания 205
6.4.3.5. Поведенчески ефекти от психологическата дилема 207
6.4.4. Парадоксални предвиждания 209
6.4.4.1. Съобщението на директора .■ 209
6.4.4.2. Недостатъкът на ясното мислене 211
6.4.4.3. Недостатъкът на доверието 213
6.4.4.4. Неустановимост 216
6.4.4.5. Практически пример 216
6.4.4.6. Доверие: Дилемата на затворника 218
6.5. ОБОБЩЕНИЕ 220
Седма глава. ПАРАДОКСЪТ В ПСИХОТЕРАПИЯТА 222
7.1. ИЛЮЗИЯТА ЗА АЛТЕРНАТИВИТЕ 222
7.1.1. Приказката за жената от Бат 222
7.1.2. Определение 223
7.2. „ИГРАТА БЕЗ КРАЙ“ - 224
7.2.1. Три възможни решения 225
7.2.2. Парадигма на психотерапевтичната интервенция 227
7.3. ПРЕДПИСВАНЕ НА СИМПТОМА 228
7.3.1. Симптомът като спонтанно поведение 228
7.3.2. За отстраняването на симптома 229
7.3.3. Симптомът в неговия междуличностен контекст 230
7.3.4. Кратко резюме 231
7.4. ТЕРАПЕВТИЧНИ ПСИХОЛОГИЧЕСКИ ДИЛЕМИ 231
7.5. ПРИМЕРИ НА ТЕРАПЕВТИЧНИ ПСИХОЛОГИЧЕСКИ ДИЛЕМИ 233
7.6. ПАРАДОКСЪТ В ИГРАТА, ХУМОРА И ТВОРЧЕСТВОТО 243
Епилог. ЕКЗИСТЕНЦИАЛИЗМЪТ И ТЕОРИЯТА ЗА ЧОВЕШКОТО ОБЩУВАНЕ: ОБЗОР . 247
8.1 ЧОВЕКЪТ В НЕГОВАТА ЕКЗИСТЕНЦИАЛНА ВРЪЗКА 247
8.2 СРЕДАТА КАТО ПРОГРАМА ; 248
8.3 ОТНАСЯНЕ КЪМ РЕАЛНОСТТА КАТО НЕЩО РЕАЛНО 249
8.4 НИВА НА ПОЗНАНИЕТО, ПРИНЦИПИ ОТ ТРЕТИ РЕД 249
8.4.1 Аналогии на принципи от трети ред 252
8.5 СМИСЪЛ И НИЩО 253
8.6 ПРОМЯНА НА ПРИНЦИПИТЕ ОТ ТРЕТИ РЕД 255
8.6.1 Аналогии с теорията за доказателството 257
8.6.2 Доказателството на Гъодел 258
8.6.3 ТгасШиз на Витгенщайн и крайният парадокс на
съществуването 259
Библиография 261
Речник 272
Индекс ....276
.
