Психопатология второ частично преработено и допълнено издание 1994 Милев

ВЪВЕДЕНИЕ.
Понятията „психична норма"' и „психична патология“ са не само изключително сложни и крайно трудно дефинируеми, но и взаимно преплитащи се. Точно разграничение помежду им често пъти се натъква на сериозни затруднения. Болестното, психопатологичното израства из основите на нормалното, психологичното. Един здрав индивид, в зависимост от бързо изменящите се условия, веднъж реагира като здрав, а друг път като болен. Описанието и изучаването иа проявите на психичните разстройства (психопатология) ще бъде по-пълно и разбираемо, ако добре се познава психологията. Психиатърът изпълнява по-добре своето предназначение, ако същевременно е и психилог. И обратно. Психологът следва да притежава поне минимум от психиатрични знания.

Актуалните проблеми за формирането, развитието, укрепването, опазването и предпазването (психопрофилактика) на психичното здраве се разрешават от съвместната дейност на зсички науки за човека (антропология). Водеща е ролята обаче на психологията и психиатрията и нейния важен раздел психопатология та.

Освен на психолога, психопатологията е необходима на дефектоло-га и на педагога. Възпитанието и обучението на подрастващото поколение е наразривно свързано с нормалното психично развитие, а също и с неговите отклонения. На педогозите и дефектолозите е необходим специален психотерапевтичен подход към лицата с карах-терови аномалий,с психично недоразвитие (олигофрения), с речеви и други психични разстройства. Твърде полезно ще им бъде още познаването на същността на невротичните и други психични разстройства и особено начините за избягване на ятрогенни и дидактстенни (предизвикани от учителя) заболявайия.

За повече информация: order@kopiebg.com