Сърцето на Марат - Левандовски

.

За повече информация: order@kopiebg.com

Виждал съм сърцето .на Map ат.

Държах това сърце в ръцете си и си мислех, че всъщност съм го гледал стотици пъти.

То по нищо не се различаваше от многото други, от онези, които ни бяха показвани някога на лекциите по анатомия, и от онези, с които по-късно се занимавах при аутопсии.

• То нямаше зееща рана, както ярко я описваха — ножът на убийцата точно беше разрязал аортата и беше влязъл дълбоко, без почти да остави външни следи.

То не излъчваше сияние.

И от — oV тленност на човешката природа! — вече силно се бе поддало на развала.

Беше юли 1793.

Столицата буквално изгаряше от зноя. Цветята вехнеха. Съхнеха и капеха листата. Децата не лудуваха както обикновено. Всички се задъхваха и обливаха в пот. Дори депутатите на Конвента седяха клюмнали и речите им сякаш бяха изгубили цялото си красноречие.

В такова време трупът не можеше да се зат пази дълго. Започнахме работа само един ден след смъртта и тутакси с очите си се убедихме в това.