Там, където явиш благодатта си, Архангеле...

.

И тогава идва болката, било тя като физическа болест или като друг вид скръб, и тогава като „удавник за сламка” се хващаме за Божието милосърдие, Който „като добър кормчия да ни избави от житейските грижи и грехове” (св. Йоан Дамаскин). Когато тази болка изпълни сърцето и тялото ни, тя ни кара да осъзнаем своето безсилие, своята изолация, защото човешкият ни ум освен да се върти в своето заслепение, не е способен да я отдалечи и тогава се обръщаме към безкрайната любов на всесилния Бог и Отец.