Теми по микробиология

Тема № 1: „Предмет и задачи на микробиологията. Основни етапи

 

в нейното развитие.”

 

Предмет на микробиологията е изучаването на всички микроорганизми в природата -както свободно живеещите в условията на външната среда, така и на микробите, паразитиращи в многоклетьчните животински и растителни организми.

 

Предмет на медицинската микробиология са микроорганизмите, които са се приспособили за паразитиране в човешкия организъм и предизвикват в него болестни промени.

 

Задачите на микробиологията са да изучи морфологията, структурата и физиологията на микроорганизмите и тяхното взаимодействие с външната среда, т.е. значението им за икономиката в природата и за патологията на човека, животните и растенията.

 

Пръв Хипократ в редица свои книги изказва мисълта, че епидемиите са резултат на болестотворни изпарения - миазми, получени от почвата, въздуха и водата. Едновременно с това възниква и мисълта за;живата природа на причинителите на заразните заболявания. Историята на микробиологията може да се раздели условно на три периода:

 

1. Морфологичен - свързан с развитие на оптика, механика, математика и др. Открития:

 

• X. и 3. Янсен. Р. Хуук — откриване на микроскопа и описване на растителна клетка;

 

• А. ван Льовепхук - откриване на бактериите: баща на микробиология та;

 

• Откриване причинителите на мускаридипата. фавуса. трихофитията, антракспия бацил.

 

2. Физиологичен период - обобщаване па откритията в единна научна доктрина.

 

• Луи Пастьор - поешвя научните основи на микробиологията като самостоя le.nia бииологична дисциплина: изяснява специфичността и анаеробизма па ферментационния процес: създава метода пастъоарюацюг. отхвърля окончателно тсоргията за спонтанното самозараждапс па живоза; открива стафилококнте и стреп тококите в гной от рани; през 1878 г. поставя основите па мед. микробиология.

 

• Създаване па първата жива ваксина (за кокошата холера) и втората (за антракса) от Пастьор - разработва се принципа на атепюация на микробите;

 

• Създаване па противобясната ваксина - утвърждава се принципа на специфичната ваксинопрофилактика: поставят се основите на експерименталната и приложна имунология;

 

• Дж. Листер - разработва се метода на антиесптиката - обработката па раните в операционната с карболова киселина, прелом в работата па хирурга;

 

• Р. Кох - изучаване на антракспия бацил и способността му за спорообразуване: въвежда твърдите хранителни среди при изолиране и култивиране на микробите: открива туберкулозния бактерии и причинителя на холерата.

 

3. Етиологичен период - изясняване етиологията на повечето инфекциозни заболявания.

 

• И. Мечников - създава фагоцитната теория на имунитета;

 

• П. Крлих - хуморалпа теория за имунитета;

 

• Откриване па дифтерийпия токсин, тстапичпия бацил, серотерапия- и профилактика

 

• Д. Ивановски - открива вирусите (тютюнева мозайка); откриват се вирусите па шапа, жълтата треска, полиомиелита и др.; Обособява се самостоятелен раздел - вирусология

 

• Откриване па сулфонамидите, пеницилина (А. Флеминг), стрептомицина; започва ерата на антибиотиците;

 

• Ендерс, Уелер, Робинс - метод на клетъчните култури;

 

• Изясняване струкурата и ролята на бактериофага:

 

• Уотсън, Крик - модел на ДНК, разшифроване на генетичния код;

 

• Кдьодср, Милщайп - получават моноклонални анти тела чрез хибридомна техника. Редица патоген и, като вирусът на СПИН. хепатитните вируси, херпеспите вируси, причинителите на лаймска болест, ептероколити (С. coii. С. jejuni), хр. гастрит и гастродуодспални язви (Н. pylori), са открити в последните 2-3 десетилетия, т.е. етиологичният период продължава и днес!

 

За повече информация: order@kopiebg.com