Трансфузионна хематология 1988

.

ПРЕДГОВОР
Трансфузйонната хематология е сравнително нов клон на медицината* който се разви бързо след Втората световна война успоредно със съвременната хирургия, травматология, токсикология и реанимация. Широкото навлизане на модерната техника в медицината, постиженията в проучванията на морфологията и функциите на кръвната тъкан, в областта на имунологията, крио-биологията, хемостазеолотнята, човешката хомеостаза създадоха предпоставки за обособяване на отделни клонове на траисфузиологията — имунохемато-логия, кръводаряване, кръвоконсервиране, клинична трансфузиология, плаз-мафракциониране. Разработиха се методи за разделянето на кръвта — клетъчната сепарация, плазмафракционирането. -Получени бяха от кръвта на здрави доброволни дарители значителен брой пречистени, концентрирани биопрепараты, които имат по-високи терапевтични качества от използваната в миналото цялостна кръв. Днес в терапевтичната практика дори най-често използваният клетъчен концентрат —еритропитната маса, се предлага в няколко вида: обезлевкоцитена, замразена, промити еритроцити, а през последните 5 години чрез клетъчните сепаратори се отделят млади еритроцити, т. нар. нео-цити. Всички тези препарати позволяват по-успешно да се лекуват някои анемични усложнения и да се избягнат усложненията, получавани от прилагането на цялостната кръв.

за повече информация: order@kopiebg.com