ХАК-РОСТ! Да бъде истината! Генкова-Папазова 2001г

Уважаеми читатели
Държите в ръце книга със странно заглавие и необичайна съдба. Нейното зачатие се губи двадесетина години назад, в дните на първото ми истинско съприкосновение с болестта. Пак по това време се родиха и първите съмнения за реалните възможности на съвременната медицина да се пребори с нея.

В началото бе словото...

През 1980-81 г. бях стажант-лекар в Медицинска академия. Месеци, пропити с тягостна болнична белота. Дните ми се изпълваха с нови отговорности и различни диагнози, зад които се стаяваха човешките съдби. Поискам ли да си припомня някоя от тях, веднага виждам измъчената усмивка на Стефчо.

Този 13-14 годишен хлапак беше любимец на'цялото отделение по хематология. Диагнозата, или по-точно присъдата — остра лимфобластна левкоза, не смеехме да произнесем на глас. Лежеше кротко, сламеноблед, със сенки под очите и с почти окапала коса, но все още засмян и готов за полет. На шкафчето до леглото стоеше самолет. Един от многото, които Стефчо изработваше с умение и любов. От другата страна, до прозореца, често стърчеше банка с вносен цитостатик. Той бе единствената утвърдена лечебна стратегия, независимо от невзрачния изглед за благоприятен изход. Сприятелих се с майката. Беше удивителна жена, събрала под крехката и нежна външност всичката възможна майчина любов и сила. Нескрито й се възхищавах и се стараех да й помагам с каквото можех, извън задълженията си на стажант-лекар. Вечер вкъщи трескаво разгръщах дебелите томове с надеждата да открия между редовете ново, неизвестно лекарство против левкоза, но напразно — науката, чиято рожба бях, не даваше основания за надежда. Налагаше се да се примиря с думичката „нелечима“, но не успявах. И не исках!

за повече информация: order@kopiebg.com