Интелектуалците през Средновековието

.

Увод
В края на Средновековието мъртвешкият танц отнася в небитието различни светски „слоеве“, сиреч различни обществени групи, в небитието, където се чувства най-добре една залязваща епоха. И често заедно с кралете, благородниците, църковните служители, буржоата и хората от народа той повлича със себе си и една друга категория духовници, които не винаги са монаси или свещеници. Те имат своето потекло в средновековния Запад - потомци са на интелектуалците. Откъде идва това название, което служи като заглавие на настоящата книга? То не е избрано самоволно. Между толкова думи като учени, книжовници, духовници, мислители (терминологията на мисловния свят е била винаги неопределена), тази дума означава точно даден обществен слой - учителите. Той се очертава през ранното Средновековие, развива се в градските школи през XII в. и от XIII в. нататък достига разцвета си в университетите. Думата назовава онези, чиято професия е да мислят и да преподават резултатите от мисленето си. Свързването на личното размишление с преподаването е било характерно за интелектуалеца. Никога този обществен слой не е бил така добре обособен и самоосъзнат, както през Средновековието. Вместо с двусмисления термин „духовник“, сам той се е нарекъл „философ“, име, което в XIII в. поддържа и Сигер от Брабант1 -„философ“, но което аз не приех, понеже „философът“ за нас е друго лице. По времето на св. Тома от Аквино2 и на Сигер истинският философ, „философ“ с главна буква е Аристотел. През Средновековието той е философ християнин, изразяващ идеала на школите от XII до XV в., т.е. християнския хуманизъм. Ала за нас „хуманист“ означава друг тип учен - този на Ренесанса от XV и XVI в., който е коренно различен от средновековния интелектуалец.

За повече информация: order@kopiebg.com