Към историята на българската архивистика - Савов 1990 г.

.

Характерна особеност на нашето съвремие е непрекъснато нарастващият интерес към знанията за миналото. Историята като конкретна наука е призвана със специфичните си методи на изследване да разкрие, да събере и да обобщи именно фактите за живота на хората от предишни епохи. К. Иречек изказва мисълта, че всяко проучване започва най-напред с натрупване на факти1. Историческите факти се черпят от най-разнообразни източници — документи, летописи, периодични издания, спомени, статистики и т. н. Писмените извори, „извори от първа ръка”, си остават „основен ключ, който дава възможност да се достигне до определени резултати в научноизследователската работа на историка”2. Развитието на обществените науки, и на първо място на историческата наука, е тясно свързано с документалните източници. Немислимо е задълбочено научно изследване на какъвто и.да е проблем без всестранното използуване преди всичко на архивни документи, които единствено дават възможност да се проникне в същността на историческите явления и процеси3. Писмените извори наред с наличната литература, която разглежда даден изследван проблем, са важно условие за създаването на издържащи научни трудове, „Този,