Лекарствено лечение на основните синдроми във вътрешната медицина и клинична фармакология Беловеджов

.

През последните 20-25 години Вижданията на различни фармакотерапевтични школи за оформяне на рационално терапевтично мислене у студентите медици и усвояване на безопасни фармакотерапевтични подходи у практикуващите лекари непрекъснато се конкретизираше и разширяваше. Детайлизираха се както различните учебни програми, така и методите за по-точна оценка на отношението полза/ риск във фармакотерапевтичната практика.

По щастливо стечение на обстоятелствата вижданията и конкретните практически подходи на основоположниците на съвременната българска фармакологична и терапевтична школи удивително много се приближават до това, което днес обикновено се дефинира като модерна клинична фармакология и терапия. Този исторически факт е поучителен и многозначителен поне в два плана: от една страна, изисква самовзискателност от всеки работещ в тази област да развива или поне поддържа достигнатото ниво, а от друга, дефинира проВсрени от времето критерии за оценка.

Първата самостоятелна и засега единствена в страната Катедра по клинична фармакология бе създадена през 1983 г., като авторите на тази книга са едни от тези. които я създадоха и заложиха в нея много рационални за онова време идеи. Разделянето на Катедрата по клинична фармакология през 1986 г. чрез обособяването на Клиниката по терапия на вътрешните болести и клинична фармакология към Катедрата по вътрешни болести създаде благоприятна за онова време възможност за взаимно проникване и обогатяване на клиникофармакологичната и ин-терналистична практика. Предизвикателствата на новото време сигурно ще наложат някои практически корекции в посока на разумно оползотворяване на безспорно големия интелектуален и професионален капацитет както на Катедрата по клинична фармакология така и на Клиниката по терапия и клинична фармакология.

През изминалите 10 години от създаването на Клиниката по терапия на вътрешните болести и клинична фармакология беше потвърдена правотата ни някои от тогавашните виждания на авторите, други бяха коригирани от времето, а някои еволюираха. Световните тенденции в развитието на тези медицински дисциплини показаха жизнеността на схващанията ни. че мястото на клиничната фармакология и терапия и като преподаване, и като практика е сред клиникотсра-певтичните дисциплини. Това становище бе защитавано от нас през тези години и продължава и сега да се отстоява. Нещо повече, авторите считат, че е дошъл моментът Във висшите медицински училища, за разлика от фармацевтичната индустрия, да се преподава и работи не клинична фармакология, а клинична фармакология и терапия като една единна клинична дисциплина, хармонично обединяваща в себе си фундаментални и клинични знания, умения и сръчности. Тези идеи те отстояват и в написаната от тях книга.

Взаимстваните от оригиналните автори таблици и фигури са модифицирани от нас и отразяват вижданията ни, без това да означава несъгласие с първоизточниците. При представяне на материята сме търсили консенсус както в международен план, така и със собствените си становища, проверени и потвърдени в дългогодишната ни изследователска и преподавателска практика.