Номенклатура на органичните съединения фармацевтичен факултет, катедра органична химия И. Иванов

.

За повече информация order@kopiebg.com 

Номенклатурата (начинът за образуване на наименованията) на органичните съединения съществено отличава езика на химията от обикновените езици. Още повече, че писменото излагане на химичните знания е твърде важно, а то е немислимо без приемането на единни правила за назоваване на веществата.

Още във втората половина на 18. век сред химиците възникнала идеята, че наименованието на дадено вещество трябва еднозначно да съответствува на неговия състав, а не да възниква случайно, каквато е била практиката дотогава. Бързото развитие на органичната химия към края на 19. век поставило пред изследователите задачата да усъвършенствуват класификацията и номенклатурата на органичните съединения. Това довело до свикването през 1892 г. на конференция в Женева, където е била приета първата систематична номенклатура - т.нар. Женевска номенклатура. Нейните правила са непълни, но по принцип достатъчно приемливи, и се използуват и до днес в някои издания.

В днешно време две основни групи учени разработват успоредно и усъвършенствуват правилата на химическата номенклатура: едната е в рамките на Международния съюз по чиста и приложна химия (JUPAC - International Union of Pure and Applied Chemistry), а другата - към американското реферативно списание Chemical Abstracts ("Химически извадки", съкр. С.А.). Двете системи - на IUPAC и на С.А. - са сходни, почиват върху близки принципи, но се развиват и усъвършенствуват относително самостоятелно. Номенклатурата на Chemical Abstracts се стреми повече към универсализация и приспособяване за компютърна обработка при съставянето на азбучни указатели.