Взаимодействие на видовете транспорт, Симеонов, Пенчева 2001

.

УВОД
Всяка икономическа дейност е продиктувана от потребностите на човечеството и е призвана да създава за него “удобства”, т.е. стоки и услуги, които създават комфорт и задоволяват неговите нужди. В съвременното общество твърде малко човешки потребности могат да бъдат удовлетворени без помощта на транспорта, който осъществява превозването на стоките към местата на използуването им или превозването на хората към местата на потребление на стоките и услугите. По-конкретно транспортът може да достави потребителя в местата, където последният може да получи услуга (студента - в университета; болния - в болницата; купувача - при търговеца; летуващия - в местата за почивка и др.). С -това транспортът увеличава степента на удовлетворяване на човешките нужди, чрез изменение на географското разположение на стоките, услугите и хората и способства за постигане на по-високо равнище на благосъстояние и комфорт, което не е било възможно в миналото.

Като фактор на материалното производство транспортът доставя суровините в местата, където по-добре се преработват, а готовите продукти - в местата, където потребителите могат по-добре да ги използуват и поради направените разходи за това той се явява важен елемент на конкуренция. Транспортът е елемент и на производствените процеси. В икономически смисъл “стоките” не са още напълно “готови” за потребление докато не са доставени на крайния потребител.

Транспортът се явява средство за преодоляване на географската раздалеченост между производството и потреблението, осигурявайки бързи и надеждни доставки на далечни разстояния. И колкото да изглежда парадоксално, той способства за увеличаването на тази раздалеченост, което намира потвърждение в изгражданите в света глобални интерконтинентални производствени системи.

Съвременното развитие на транспорта е свързано с постигането на оптимално използуване възможностите на всички видове транспорт чрез тяхното рационално взаимодействие с цел повишаване ефективността на цялата транспортна система. В тази връзка се налага концепцията за междувидов подход при решаване на транспортните проблеми. Това изисква прилагането на подхода за едновременно отчитане проблемите и възможностите на всички видове транспорт при търсенето и реализирането на решенията в областта на инфраструктура, правото и в икономиката, а не само на някой отделен вид транспорт. В тази насока се извършват действия относно координацията, на управлението и унификацията на транспортния подвижен състав, усъвършенствуването на цялата инфраструктура на превозния процес, създаването на единна мрежа международни линии, единни тарифи,